Излюпени желания
Притихвам с обич в скута на деня,
отпускам се в приятните ухания.
Очите щъркелови са гнезда,
излюпват с радост хиляди желания.
С разтворена над хребета ръка
събирам ласки на скоклива светлина
и ги превръщам в слънчева река,
с която мога да те стигна в утринта.
Заливам те с цвета на пролетта,
разпуквам се в красиви очертания.
Магичност съм от багри в лудостта
и трепет див на твоите желания.
С пауново око пред теб ще спра,
замаена в ронливите дихания.
На евкалиптово стъбло ще се подпра,
кората му ще напоя с мечтания.
А после ... в твоя свят ще се простра,
ще бъда цвят в разлистени корони
и между клонките ще се провра,
за да остана там през всичките сезони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
