1 abr 2005, 7:27

Излюпени желания

  Poesía
943 0 3

Притихвам с обич в скута на деня,

отпускам се в приятните ухания.

Очите щъркелови са гнезда,

излюпват с радост хиляди желания.

 

С разтворена над хребета ръка

събирам ласки на скоклива светлина

и ги превръщам в слънчева река,

с която мога да те стигна в утринта.

 

Заливам те с цвета на пролетта,

разпуквам се в красиви очертания.

Магичност съм от багри в лудостта

и трепет див на твоите желания.

 

С пауново око пред теб ще спра,

замаена в ронливите дихания.

На евкалиптово стъбло ще се подпра,

кората му ще напоя с мечтания.

 

А после ... в твоя свят ще се простра,

ще бъда цвят в разлистени корони

и между клонките ще се провра,

за да остана там през всичките сезони...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...