1 abr 2005, 7:27

Излюпени желания 

  Poesía
735 0 3

Притихвам с обич в скута на деня,

отпускам се в приятните ухания.

Очите щъркелови са гнезда,

излюпват с радост хиляди желания.

 

С разтворена над хребета ръка

събирам ласки на скоклива светлина

и ги превръщам в слънчева река,

с която мога да те стигна в утринта.

 

Заливам те с цвета на пролетта,

разпуквам се в красиви очертания.

Магичност съм от багри в лудостта

и трепет див на твоите желания.

 

С пауново око пред теб ще спра,

замаена в ронливите дихания.

На евкалиптово стъбло ще се подпра,

кората му ще напоя с мечтания.

 

А после ... в твоя свят ще се простра,

ще бъда цвят в разлистени корони

и между клонките ще се провра,

за да остана там през всичките сезони...

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??