ИЗМАМА
Ще си отида - ранена и обидена,
затворила вратата си завинаги към теб,
макар да съм наясно, че съм още влюбена
в мъжът, стоящ изстинал вече срещу мен...
Поне ще се опитам да си тръгна тихо,
тъй тихо, както влязох в твоята душа
и само стъпките ми ще прошепват глухо
по коридорите потайно тъмни на нощта...
И, може би, ще ги дочуеш в някой тъжен сън;
а, може би, ще те събудят с тежък трясък;
ще се върти в леглото докато разсъмне вън
и в душата ще те гложди болка-пясък...
Ще тръгнеш рано по забързания тротоар
с мислта за мен, тревожна, и за всичко наше
и, може би, на някой мигнал светофар
очите ни ще се разлеят като тъжни чаши...
За миг ще имаме отново тая радост,
която имахме до вчера с тебе двама,
но щастието си превърнахме за жалост
в поредната горчивина, в поредната измама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Саръова Всички права запазени
