Ще си отида - ранена и обидена,
затворила вратата си завинаги към теб,
макар да съм наясно, че съм още влюбена
в мъжът, стоящ изстинал вече срещу мен...
Поне ще се опитам да си тръгна тихо,
тъй тихо, както влязох в твоята душа
и само стъпките ми ще прошепват глухо
по коридорите потайно тъмни на нощта...
И, може би, ще ги дочуеш в някой тъжен сън;
а, може би, ще те събудят с тежък трясък;
ще се върти в леглото докато разсъмне вън
и в душата ще те гложди болка-пясък... ...