5.12.2012 г., 11:11

Измама

903 0 0

Oт мъничко чувства и плът си направена,
чувства - неми.
Перфектна си, обичаш интригите.

Но това е просто сън,

 

В омраза обви любовта ни

от дъното на шахта катранена,
не повярвала никога в мен,
и взорът ти - пълен с фалшива усмивка.

 

С карфица тънка ми пробождаш сърцето,
не може по-силно слънцето да свети.
Оплете плътта си във лъжите,
не повярвала никога в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъченик на Изкуството Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...