Измамена
Върза очите ми
с дантелено шалче
от лъжи...
Подари ми лястовичи надежди,
които после уби...
Изстрелите-изневери
още ме раздират...
В мене - черни лебеди...
Отрови всички мои мечти...
Ранени залези
оставят в мен цвета си...
Кърви от опити
друг да те замести...
Сякаш в мене вкоренен си.
Плевел. Разяждаш бавно силите ми...
Глад вълчи, а насреща - трохи.
Страх у всеки обич да дари,
че с лихвите после ще си плати...
Вече, все по-надценявана
и прехвалена ми се струва,
онази - чистата и святата
Любов във хората...
Като дете във приказките,
вярвах, че я има...
Но жабата си остана жаба.
Единствената промяна -
почувствах се измамена...
П. С.: Сега не се чувствам така. Едни спомени ме върнаха към този период от живота ми. В момента съм много влюбена, пак с шалчето на очите. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
