28.02.2010 г., 18:50 ч.

Измамно 

  Поезия » Любовна
652 0 1


Посрещни ме отново в нощта – 
неизречени думи приканват 
на прощална вечеря страстта, 
незапалени свещи догарят.


Прегърни ме отново в съня – 
сляпа лудост следи самотата. 
Безпощадно се стича мъгла 
към пламтящия скут на земята.


Потърси ме отново в мечта – 
ураган е запалил сърцето. 
Шепа пясък във детска ръка – 
пак разплакано стене морето.


Потърси, посрещни, прегърни 
разрушената вяра на мрака 
и без страх остави две сълзи 
да изтръгнат от унес лъжата.


© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Измама, противоречие... Много чувства и все объркващи.
    Много ми хареса!
    Варненец и да не спомене морето, не може! Страшен стих!
Предложения
: ??:??