28.02.2010 г., 18:50

Измамно

900 0 1


Посрещни ме отново в нощта – 
неизречени думи приканват 
на прощална вечеря страстта, 
незапалени свещи догарят.


Прегърни ме отново в съня – 
сляпа лудост следи самотата. 
Безпощадно се стича мъгла 
към пламтящия скут на земята.


Потърси ме отново в мечта – 
ураган е запалил сърцето. 
Шепа пясък във детска ръка – 
пак разплакано стене морето.


Потърси, посрещни, прегърни 
разрушената вяра на мрака 
и без страх остави две сълзи 
да изтръгнат от унес лъжата.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Измама, противоречие... Много чувства и все объркващи.
    Много ми хареса!
    Варненец и да не спомене морето, не може! Страшен стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...