Измамно
Посрещни ме отново в нощта –
неизречени думи приканват
на прощална вечеря страстта,
незапалени свещи догарят.
Прегърни ме отново в съня –
сляпа лудост следи самотата.
Безпощадно се стича мъгла
към пламтящия скут на земята.
Потърси ме отново в мечта –
ураган е запалил сърцето.
Шепа пясък във детска ръка –
пак разплакано стене морето.
Потърси, посрещни, прегърни
разрушената вяра на мрака
и без страх остави две сълзи
да изтръгнат от унес лъжата.
© Ирена Иванова All rights reserved.
