16.01.2007 г., 11:54

Измерване

848 0 17

 

 

Вече измервам времето с твоите думи,

с всяко докосване

и ласка...

с онези мигове на близост помежду ни

и необходимост

страстна...

Няма минути...има пулс с неравен ритъм,

нежно дихание

и трепет,

а часовете – с всяко “липсваш ми” отчитам,

с протяжен  тъжен

шепот...

Със твоя поглед, пълен с обич и желание

изгрява утро

златно,

а щом престанеш да ме гледаш със внимание –

настъпва нощ

в душата...

Тогава идват ми на помощ всички спомени,

задвижват пулса

глъхнещ,

прескачат в такт със всички жестове проронени,

от твойте жадни

пръсти...

 

16.01.2007

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...