Вече измервам времето с твоите думи,
с всяко докосване
и ласка...
с онези мигове на близост помежду ни
и необходимост
страстна...
Няма минути...има пулс с неравен ритъм,
нежно дихание
и трепет,
а часовете – с всяко “липсваш ми” отчитам,
с протяжен тъжен
шепот...
Със твоя поглед, пълен с обич и желание
изгрява утро
златно,
а щом престанеш да ме гледаш със внимание –
настъпва нощ
в душата...
Тогава идват ми на помощ всички спомени,
задвижват пулса
глъхнещ,
прескачат в такт със всички жестове проронени,
от твойте жадни
пръсти...
16.01.2007
© Дидислава Всички права запазени