didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
Jan 16, 2007, 11:54 AM

Измерване

  Poetry
852 0 17

 

 

Вече измервам времето с твоите думи,

с всяко докосване

и ласка...

с онези мигове на близост помежду ни

и необходимост

страстна...

Няма минути...има пулс с неравен ритъм,

нежно дихание

и трепет,

а часовете – с всяко “липсваш ми” отчитам,

с протяжен  тъжен

шепот...

Със твоя поглед, пълен с обич и желание

изгрява утро

златно,

а щом престанеш да ме гледаш със внимание –

настъпва нощ

в душата...

Тогава идват ми на помощ всички спомени,

задвижват пулса

глъхнещ,

прескачат в такт със всички жестове проронени,

от твойте жадни

пръсти...

 

16.01.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0