16 ene 2007, 11:54

Измерване

  Poesía
850 0 17

 

 

Вече измервам времето с твоите думи,

с всяко докосване

и ласка...

с онези мигове на близост помежду ни

и необходимост

страстна...

Няма минути...има пулс с неравен ритъм,

нежно дихание

и трепет,

а часовете – с всяко “липсваш ми” отчитам,

с протяжен  тъжен

шепот...

Със твоя поглед, пълен с обич и желание

изгрява утро

златно,

а щом престанеш да ме гледаш със внимание –

настъпва нощ

в душата...

Тогава идват ми на помощ всички спомени,

задвижват пулса

глъхнещ,

прескачат в такт със всички жестове проронени,

от твойте жадни

пръсти...

 

16.01.2007

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...