Самодива (Вики)
535 5962
24.06.2008 г., 14:38 ч.

Измислена 

  Поезия
822 0 18
Не казвай ми, че искаш да ме имаш,
без мен, че нощем сън не те лови.
Аз само като приказка преминах
и пътя ти посипах със звезди.
Не казвай ми, че дните ти са празни,
че хладно е без мойта топлина.
Оставай чист, без завист и омраза,
за да ме срещнеш в своята душа.
При никой дълго няма да остана,
за миг изчезвам. Връщам се в съня,
безплътна като бяла морска пяна.
На птици и поети съм сестра.
Измислена съм -  извор сред пустиня,
прах лунен в мрака, в черен ден - искри.
Наричай всеки изгрев с мойто име,
в безсънните си нощи ме търси.
Не мога да съм в клетка, не оплаквай
съдбата си, а просто ме помни.
Ако тъжиш - тогава ме очаквай -
ръката ми сълзите ще суши.
Не можеш ли със вятъра да тичаш,
слепят ли те прекрасните зори,
повтаряй си, че някой те обича
и с верен усет твоя път следи.
Сразен или отчаян в тежък час,
на ада спрял пред зейналите двери,
повикай ме, дори да е без глас.
Тръгни към мен и аз ще те намеря.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??