Измислена моя вселена
На пръсти се повдигам и достигам
една вселена някаква си там.
По миглите ми слънце, не примигвам.
Как искам цялата си обич да ù дам.
Една вселена, мъничка такава,
с лилави мисли, с лавандули и мечти.
Лилаво слънце всичко там огрява.
А ти щастлив ли си във нея, ми кажи?
И пиша аз,
а думите се леят в тънки рими.
Като малки тухлички подреждат се в деня.
На пръсти се надигам. Повдигни ме
с ръка да стигна твоята душа.
И слънце ще потърся там. И лавандули.
Ако нямаш, своите от себе си ще дам.
От добротата си в излишък имам, чу ли?
Ела със мене. Двама да вървим натам.
© Галя Кутулева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много нежно, свежо и красиво! Поздрав, Галя!
-
Хареса ми! Поздрав!
-
Благодаря, Камелия, за това че усети Вселената ми малка
Северина, под "вселена някаква си там" съм имала предвид моят си, измислен свят. Някакъв си неопределен. Понякога слънчев, понякога хаотичен. Затова използвах и това сравнение. Но - "поглед" отстрани и независимо мнение винаги са добре дошли за всекиго. Благодаря ти -
Това „на пръсти“ много ми хареса, сякаш си детенце, което се надига, за да провери дали има нещо сладичко в най-горния шкаф (: сладичко е! и лавандулово...само „някакво си там“ не ми звучи - много е принизяващо (мое мнение), а и можеш лесно да го промениш
-
Всеки от нас си има някаква своя Вселена...
Добре дошла и успех!!! -
Свежо
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много се радвам,че те откривам и тук!