Измислена моя вселена
На пръсти се повдигам и достигам
една вселена някаква си там.
По миглите ми слънце, не примигвам.
Как искам цялата си обич да ù дам.
Една вселена, мъничка такава,
с лилави мисли, с лавандули и мечти.
Лилаво слънце всичко там огрява.
А ти щастлив ли си във нея, ми кажи?
И пиша аз,
а думите се леят в тънки рими.
Като малки тухлички подреждат се в деня.
На пръсти се надигам. Повдигни ме
с ръка да стигна твоята душа.
И слънце ще потърся там. И лавандули.
Ако нямаш, своите от себе си ще дам.
От добротата си в излишък имам, чу ли?
Ела със мене. Двама да вървим натам.
© Галя Кутулева All rights reserved.
