juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
19.04.2008 г., 8:47 ч.

Измислени крила 

  Поезия
1191 0 8
 
 

Измислени крила

Погледна необятното небе

една душа, отровена от мисли,

оплака после, с болка на дете,

крилата си, забравили да литнат.

Къде ли беше земният й път?

Изгуби го отдавна, по неволя,

а може би сега, за първи път,

бодлите му прераждат се във рози.

И може би мъглата се топи

от слънцето, събудено случайно,

но как да се завърне там,нали,

краката й са само счупен камък.

И пак към необятното небе

една душа опита се да литне,

с надеждата за нови светове,

с крилата си... Които си измисли.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??