juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
Apr 19, 2008, 8:47 AM

Измислени крила 

  Poetry
1196 0 8
 
 

Измислени крила

Погледна необятното небе

една душа, отровена от мисли,

оплака после, с болка на дете,

крилата си, забравили да литнат.

Къде ли беше земният й път?

Изгуби го отдавна, по неволя,

а може би сега, за първи път,

бодлите му прераждат се във рози.

И може би мъглата се топи

от слънцето, събудено случайно,

но как да се завърне там,нали,

краката й са само счупен камък.

И пак към необятното небе

една душа опита се да литне,

с надеждата за нови светове,

с крилата си... Които си измисли.

© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??