Измисленият спомен
Вчера си измислих спомен
(защото нямам ни един).
Измислих си красив, любовен спомен,
инкрустирах го със сълзи и въздишки.
После го сложих в албума
на неизживяната си младост
(онзи, измисленият албум,
в който слагам измислени спомени)
Като го сложих го гледах
и гледах...
Добре си изплакнах очите.
Не можех да му се нагледам,
но когато го сторих,
преди да затворя албума,
си казах:
"Защо пък ми е този спомен?
Той първо, че е "минал"
и второ-е измислен!
Защо ми трябва тази
измишльотина и глупост?!"
Понечих да го скъсам,
но ми хрумна изведнъж:
"Защо да разрушавам
една мечта красива?"
26 09. 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
