Измисленият спомен

12.12.2008 г., 20:38 ч.

Поезия » Бели стихове

596 0 3

Вчера си измислих спомен

(защото нямам ни един).

Измислих си красив, любовен спомен,

инкрустирах го със сълзи и въздишки.

После го сложих в албума

на неизживяната си младост

(онзи, измисленият албум,

в който слагам измислени спомени)

Като го сложих го гледах

и гледах...

Добре си изплакнах очите.

Не можех да му се нагледам,

но когато го сторих,

преди да затворя албума,

си казах:

"Защо пък ми е този спомен?

Той първо, че е "минал"

и второ-е измислен!

Защо ми трябва тази

измишльотина и глупост?!"

Понечих да го скъсам,

но ми хрумна изведнъж:

"Защо да разрушавам

една мечта красива?"

26 09. 2008

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sunshine_93 (Мила)

2008-12-16T17:23:07+02:00

сякаш е недовършено....може и още иначе е добро
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-12-12T21:52:00+02:00

Като го сложих го гледах
и гледах...
Добре си изплакнах очите.
Не можех да му се нагледам,
но когато го сторих...

Повече разказвателно, отколкото стихотворно!
Има много добра идея, но иска още развитие, за да е ОК!
doreto66 (Дора Павлова)

2008-12-12T21:31:48+02:00

"Вчера си измислих спомен
(защото нямам ни един)."

Много хубави редове. Много!
Защо ги остави самички?