Bonelia (Натали)
38 28
5.10.2008 г., 13:27 ч.

Измислица 

  Поезия
1023 0 5

Всяка сутрин

идваш и оставаш

за малко.

Свиваш сърцето ми до болка,

после го разпръскваш

на милиони парчета

по пода!

Смирено се навеждам,

за да събера

все още живите следи.

Усмихваш се...

И си отиваш...

Кроткият ужас

попива в очите ми.

Аз знаех -

истина или лъжа,

сама ли те измислях.

Лутах се

докато не осъзнах -

никога не беше идвал!

© Натали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??