Измислица
Всяка сутрин
идваш и оставаш
за малко.
Свиваш сърцето ми до болка,
после го разпръскваш
на милиони парчета
по пода!
Смирено се навеждам,
за да събера
все още живите следи.
Усмихваш се...
И си отиваш...
Кроткият ужас
попива в очите ми.
Аз знаех -
истина или лъжа,
сама ли те измислях.
Лутах се
докато не осъзнах -
никога не беше идвал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
