Bonelia (Натали)
38 28
Oct 5, 2008, 1:27 PM

Измислица 

  Poetry
975 0 5

Всяка сутрин

идваш и оставаш

за малко.

Свиваш сърцето ми до болка,

после го разпръскваш

на милиони парчета

по пода!

Смирено се навеждам,

за да събера

все още живите следи.

Усмихваш се...

И си отиваш...

Кроткият ужас

попива в очите ми.

Аз знаех -

истина или лъжа,

сама ли те измислях.

Лутах се

докато не осъзнах -

никога не беше идвал!

© Натали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??