Bonelia (Натали) Bonelia (Натали)
38
Oct 5, 2008, 1:27 PM

Измислица

  Poetry
1.3K 0 5

Всяка сутрин

идваш и оставаш

за малко.

Свиваш сърцето ми до болка,

после го разпръскваш

на милиони парчета

по пода!

Смирено се навеждам,

за да събера

все още живите следи.

Усмихваш се...

И си отиваш...

Кроткият ужас

попива в очите ми.

Аз знаех -

истина или лъжа,

сама ли те измислях.

Лутах се

докато не осъзнах -

никога не беше идвал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0