Измислих те
Измислих те от дъното на моята душа,
създадох те, тъй както аз желая,
научих те на мойте правила,
да ме обичаш до болка мечтая.
Да ме целуваш и нежно, и жарко,
твойте устни по тялото да пламтят,
страстта по жилите да загряваш до ярко,
незатихващи пламъчета в мен да горят.
Да ме любиш и дълго, и страстно,
да преливаме, в мен да гориш,
да ме галиш безспир, необятно,
да си нежен, но и мъничко лош.
Измислих те, а после се уплаших,
създание горящо от мойте дълбини,
разпалило на жарките ми страсти,
недей да тръгваш. Остани!
И понякога, когато ми е тъжно,
а ти далече си, пак ще те създам,
присъствието твое, ако ми е нужно,
ще те повикам, отново ще те призова.
© Нина Павлова Всички права запазени