Измислих те
Измислих те
Измислих те от дъното на моята душа,
създадох те, тъй както аз желая,
научих те на мойте правила,
да ме обичаш до болка мечтая.
Да ме целуваш и нежно, и жарко,
твойте устни по тялото да пламтят,
страстта по жилите да загряваш до ярко,
незатихващи пламъчета в мен да горят.
Да ме любиш и дълго, и страстно,
да преливаме, в мен да гориш,
да ме галиш безспир, необятно,
да си нежен, но и мъничко лош.
Измислих те, а после се уплаших,
създание горящо от мойте дълбини,
разпалило на жарките ми страсти,
недей да тръгваш. Остани!
И понякога, когато ми е тъжно,
а ти далече си, пак ще те създам,
присъствието твое, ако ми е нужно,
ще те повикам, отново ще те призова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павлова Всички права запазени
