29.08.2018 г., 11:50

"Измислям си че съществувам..." На Lucky

839 0 4

През рамката на своята картина

обираш звездопада по полята.

Измисляш си, че съществуваш

и срещаш лавандулова росата.

С паяжинков поглед те наглежда-

Вселената - прозрачни са очите и.

През клепките и се процежда

достатъчния брой на дните ни.

Понеже съвършен е този график

и всяка стъпка има своя смисъл

Латинков е метеоритния ни трафик

защото Бог така го е написал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...