28.09.2011 г., 23:32

Измисляме хилядолетни правила

1.2K 0 3

Надбягвахме се в атмосферите

като типични дяволи с крила.

Със разни чудни същества

измисляхме хилядолетни правила.

 

А аз разливах се между търпението

на капките от ручеи с вода,

попивах призрачни видения

с тамянено усещане за красота.

 

Плисвам крясъци в лицето на зората,

която търси своите предци

и като мен обаче – непораснала –

зове се със невиждани очи.

 

Щом вещици приканват ме да видя

за тайните забежки на греха със Бог,

избягвам бавно, тихо,

без страх от следващия благослов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Две Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...