28 sept 2011, 23:32

Измисляме хилядолетни правила

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

Надбягвахме се в атмосферите

като типични дяволи с крила.

Със разни чудни същества

измисляхме хилядолетни правила.

 

А аз разливах се между търпението

на капките от ручеи с вода,

попивах призрачни видения

с тамянено усещане за красота.

 

Плисвам крясъци в лицето на зората,

която търси своите предци

и като мен обаче – непораснала –

зове се със невиждани очи.

 

Щом вещици приканват ме да видя

за тайните забежки на греха със Бог,

избягвам бавно, тихо,

без страх от следващия благослов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Две Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...