28 sept 2011, 23:32

Измисляме хилядолетни правила

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

Надбягвахме се в атмосферите

като типични дяволи с крила.

Със разни чудни същества

измисляхме хилядолетни правила.

 

А аз разливах се между търпението

на капките от ручеи с вода,

попивах призрачни видения

с тамянено усещане за красота.

 

Плисвам крясъци в лицето на зората,

която търси своите предци

и като мен обаче – непораснала –

зове се със невиждани очи.

 

Щом вещици приканват ме да видя

за тайните забежки на греха със Бог,

избягвам бавно, тихо,

без страх от следващия благослов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Две Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...