Изморих се
Изморих се от всичко. Най-вече от болката и тъгата.
Изморих се да плача до късно, а да не си отива самотата.
Изморих се от всичката болка и гнет.
От всичко пошло, което заобикаля ме днес.
Изморих се да отричам. Да се преструвам на силна жена.
Изморих се да споря, а нищо да не печеля от това.
Изморих се да те търся с поглед вглъбен,
а ти да си дистанциран и така студен.
Изморих се да бъда сама, а годините да минават в пустота.
Изморих се да чакам изтощена в нощта,
а ти да не идваш, нима това е съдба?!?
Изморих се! Но защо живея още в този страх?
Нима ако си отидеш няма да мога да преживея този Ад?
3.12.2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
