Измръзнали тела...
Частица от твоята безмерна самота
безнадеждно изоставена бе.
Сред вятър, напоен от скръбен пот.
А цялата моя безвременна тъга,
безцелно изтезавана
и с никого (до днес) несподелена бе.
Сега потъваме дълбоко - вечен мрак около нас.
А блещукащата белоснежна светлина,
след себе си оставя гробна, безутешна тишина.
Примирени ний отдалечаваме се -
изстинали сърца в мрачина,
ала копнежът ни завинаги остава
да топли нашите измръзнали тела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
