2 дек. 2009 г., 01:56

Измръзнали тела...

607 0 0

Частица от твоята безмерна самота

безнадеждно изоставена бе.

Сред вятър, напоен от скръбен пот.

А цялата моя безвременна тъга,

безцелно изтезавана

и с никого (до днес) несподелена бе.

Сега потъваме дълбоко - вечен мрак около нас.

А блещукащата белоснежна светлина,

след себе си оставя гробна, безутешна тишина.

Примирени ний отдалечаваме се -

изстинали сърца в мрачина,

ала копнежът ни завинаги остава

да топли нашите измръзнали тела.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...