valia (Валя Митова)
87 441
6.08.2007 г., 16:14 ч.

Измяна 

  Поезия
556 0 5
Помислих в онзи миг, че ще умра,
преставих си как нежно я целуваш в нощта.
Как тихичко нашепваш и както на мен
преди това...
Защо със нея, само ми кажи,
не знаеше ли,
че от това най-много ще ме заболи.
Боли ме да знам,
сърцето едва ли ще спре да кърви,
когато те видя със нея,
отново ще потече порой от сълзи,
дори да успея с усмивка да ги прикрия,
в сърцето ще се забиват ледени стрели.
И пак ще виждам как си с нея и
как целуваш я вместо мен,
през сили ще опитам да се смея, но
черно ще е в мен...
И едва ли ще спре да боли...

© Валя Митова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??