Измяна
Помислих в онзи миг, че ще умра,
преставих си как нежно я целуваш в нощта.
Как тихичко нашепваш и както на мен
преди това...
Защо със нея, само ми кажи,
не знаеше ли,
че от това най-много ще ме заболи.
Боли ме да знам,
сърцето едва ли ще спре да кърви,
когато те видя със нея,
отново ще потече порой от сълзи,
дори да успея с усмивка да ги прикрия,
в сърцето ще се забиват ледени стрели.
И пак ще виждам как си с нея и
как целуваш я вместо мен,
през сили ще опитам да се смея, но
черно ще е в мен...
И едва ли ще спре да боли...
преставих си как нежно я целуваш в нощта.
Как тихичко нашепваш и както на мен
преди това...
Защо със нея, само ми кажи,
не знаеше ли,
че от това най-много ще ме заболи.
Боли ме да знам,
сърцето едва ли ще спре да кърви,
когато те видя със нея,
отново ще потече порой от сълзи,
дори да успея с усмивка да ги прикрия,
в сърцето ще се забиват ледени стрели.
И пак ще виждам как си с нея и
как целуваш я вместо мен,
през сили ще опитам да се смея, но
черно ще е в мен...
И едва ли ще спре да боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
