doubt (Ирина)
51 258
11.01.2014 г., 20:48 ч.

Измъчена 

  Поезия » Любовна
735 1 5

Добре де! Пак повярвах! И се случи!

И като кон троянски ме превзе!

Ухапа ме като свирепо куче!

Като бездомно, ненаситно псе!

Да мине леко тази гнойна рана

и как да мине щом ти ровиш с пръст,

и как да мине, щом точно че те няма

се примиря... и идваш с троен хъс!

И пак ти вярвам! После пак се случва!

Като ужасен омагьосан кръг!

От триста километра ме улучваш...

и късаш ме като пресъхнал стрък!

Тамън очи измивам и проглеждам,

кървяща от поредния ти взлом,

два реда ме изпълват със надежда,

че можеш да ми бъдеш пак подслон!

Едва пристъпвам, с тръни по нозете,

останали от пътят извървян...

през огън, сняг, през кръв и студ и пепел...

към теб! Мой сън повторно изживян!

Пристигам уморена и стаила,

поредния, от отказа ти страх...

заключена вратата ти намирам –

Нали ме пожела? Не те разбрах?

И все така до днес не те разбирам!

Играта малко някак загрубя –

намеси ли се обич... ще умирам...

Умирам ли? В ръцете ти да спра!

© Ирина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Брех, много силно
  • вихър от емоции е довял тръни и студ, но е и разчистил пътя. успех!
  • Мерси Ивон! Валенце...ох Валенце... Нещо ми чезнат думите, след твоите както и времето тук ми го ограничиха обстоятелствата миг на усмивка...а трае до утре обяд - с теб. Благодаря ти!
  • Дочаках ... след месец
    и не знам колко километра
    да накълцаш на дребно
    моето сърце ...
    Безсънен, цяла нощ
    му събирах парчетата ...
    Уморих се от болка,
    душата ми се сви на клъбце...
    Но февруари е мой,
    Водолей съм, тогава пак
    появиш ли се, вероятно
    на небето ще съзираш
    едно само вечно виновно лице ...
    Че обичта се не крие,
    тя гледа право в очите - и двете!
    /А двата реда, мисля, са вече хиляди ...
    от ръцете ми, самотно изстинали ... /
  • Споделям и харесах!
Предложения
: ??:??