Измъчена
Добре де! Пак повярвах! И се случи!
И като кон троянски ме превзе!
Ухапа ме като свирепо куче!
Като бездомно, ненаситно псе!
Да мине леко тази гнойна рана
и как да мине щом ти ровиш с пръст,
и как да мине, щом точно че те няма
се примиря... и идваш с троен хъс!
И пак ти вярвам! После пак се случва!
Като ужасен омагьосан кръг!
От триста километра ме улучваш...
и късаш ме като пресъхнал стрък!
Тамън очи измивам и проглеждам,
кървяща от поредния ти взлом,
два реда ме изпълват със надежда,
че можеш да ми бъдеш пак подслон!
Едва пристъпвам, с тръни по нозете,
останали от пътят извървян...
през огън, сняг, през кръв и студ и пепел...
към теб! Мой сън повторно изживян!
Пристигам уморена и стаила,
поредния, от отказа ти страх...
заключена вратата ти намирам –
Нали ме пожела? Не те разбрах?
И все така до днес не те разбирам!
Играта малко някак загрубя –
намеси ли се обич... ще умирам...
Умирам ли? В ръцете ти да спра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
както и времето тук ми го ограничиха обстоятелствата 
