Измъчена
Добре де! Пак повярвах! И се случи!
И като кон троянски ме превзе!
Ухапа ме като свирепо куче!
Като бездомно, ненаситно псе!
Да мине леко тази гнойна рана
и как да мине щом ти ровиш с пръст,
и как да мине, щом точно че те няма
се примиря... и идваш с троен хъс!
И пак ти вярвам! После пак се случва!
Като ужасен омагьосан кръг!
От триста километра ме улучваш...
и късаш ме като пресъхнал стрък!
Тамън очи измивам и проглеждам,
кървяща от поредния ти взлом,
два реда ме изпълват със надежда,
че можеш да ми бъдеш пак подслон!
Едва пристъпвам, с тръни по нозете,
останали от пътят извървян...
през огън, сняг, през кръв и студ и пепел...
към теб! Мой сън повторно изживян!
Пристигам уморена и стаила,
поредния, от отказа ти страх...
заключена вратата ти намирам –
Нали ме пожела? Не те разбрах?
И все така до днес не те разбирам!
Играта малко някак загрубя –
намеси ли се обич... ще умирам...
Умирам ли? В ръцете ти да спра!
© Ирина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Брех, много силно
-
вихър от емоции е довял тръни и студ, но е и разчистил пътя. успех!
-
Мерси Ивон! Валенце...ох Валенце... Нещо ми чезнат думите, след твоите
както и времето тук ми го ограничиха обстоятелствата миг на усмивка...а трае до утре обяд - с теб. Благодаря ти! -
Дочаках ... след месец
и не знам колко километра
да накълцаш на дребно
моето сърце ...
Безсънен, цяла нощ
му събирах парчетата ...
Уморих се от болка,
душата ми се сви на клъбце...
Но февруари е мой,
Водолей съм, тогава пак
появиш ли се, вероятно
на небето ще съзираш
едно само вечно виновно лице ...
Че обичта се не крие,
тя гледа право в очите - и двете!
/А двата реда, мисля, са вече хиляди ...
от ръцете ми, самотно изстинали ... / -
Споделям и харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
