Добре де! Пак повярвах! И се случи!
И като кон троянски ме превзе!
Ухапа ме като свирепо куче!
Като бездомно, ненаситно псе!
Да мине леко тази гнойна рана
и как да мине щом ти ровиш с пръст,
и как да мине, щом точно че те няма
се примиря... и идваш с троен хъс!
И пак ти вярвам! После пак се случва!
Като ужасен омагьосан кръг!
От триста километра ме улучваш...
и късаш ме като пресъхнал стрък! ...