Измъчена

Poetry » Love

967 1 5

Добре де! Пак повярвах! И се случи!

И като кон троянски ме превзе!

Ухапа ме като свирепо куче!

Като бездомно, ненаситно псе!

Да мине леко тази гнойна рана

и как да мине щом ти ровиш с пръст,

и как да мине, щом точно че те няма

се примиря... и идваш с троен хъс!

И пак ти вярвам! После пак се случва!

Като ужасен омагьосан кръг!

От триста километра ме улучваш...

и късаш ме като пресъхнал стрък!

Тамън очи измивам и проглеждам,

кървяща от поредния ти взлом,

два реда ме изпълват със надежда,

че можеш да ми бъдеш пак подслон!

Едва пристъпвам, с тръни по нозете,

останали от пътят извървян...

през огън, сняг, през кръв и студ и пепел...

към теб! Мой сън повторно изживян!

Пристигам уморена и стаила,

поредния, от отказа ти страх...

заключена вратата ти намирам –

Нали ме пожела? Не те разбрах?

И все така до днес не те разбирам!

Играта малко някак загрубя –

намеси ли се обич... ще умирам...

Умирам ли? В ръцете ти да спра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

КухПън (Кух Пън)

Брех, много силно

2024-04-08T14:34:02+03:00
dinko1963 (Динко)

вихър от емоции е довял тръни и студ, но е и разчистил пътя. успех!

2014-01-15T08:50:57+02:00
doubt (Ирина)

Мерси Ивон! Валенце...ох Валенце... Нещо ми чезнат думите, след твоите както и времето тук ми го ограничиха обстоятелствата миг на усмивка...а трае до утре обяд - с теб. Благодаря ти!

2014-01-13T00:22:56+02:00
valqka (Валентин Василев)

Дочаках ... след месец
и не знам колко километра
да накълцаш на дребно
моето сърце ...
Безсънен, цяла нощ
му събирах парчетата ...
Уморих се от болка,
душата ми се сви на клъбце...
Но февруари е мой,
Водолей съм, тогава пак
появиш ли се, вероятно
на небето ще съзираш
едно само вечно виновно лице ...
Че обичта се не крие,
тя гледа право в очите - и двете!
/А двата реда, мисля, са вече хиляди ...
от ръцете ми, самотно изстинали ... /

2014-01-12T11:50:18+02:00
valia1771 (Ивон)

Споделям и харесах!

2014-01-12T11:34:14+02:00