* * *
Изневиделица във мислите ми идваш.
Навярно го допускам аз.
Тъй тихо се промъкваш и обсебваш -
единствен си с такава власт.
Любуваш ли се тайно на властта си,
Единствен, който имаш я над мен...
Когато ме стопиш във лудостта си,
тогава ще усетиш, че си в плен...
© Надежда Маринова Всички права запазени