Изневяра
Моята мила женичка
е голяма лисичка.
Нито една неделя
не е била заедно с мене.
Ходят все със Светлозара
за женски неща на пазара...
Цял ден готвя, пера,
чистя... мисли мета...
Мислите за изневяра,
че тя е за всичко цяра,
ала таз пуста неделя
изметоха мислите мене,
комплексите, всичко зарязах,
разгонен навън излязох...
Няма все да ме бъзикат,
че крилца ще ми поникват,
за това, че съм бил безгрешен
и даже и за Бога смешен...
Казх си и аз сега
ще изневеря.
Взех от семейната каса парички
да си купя с тях женичка,
ей тъй, само за час
да си спомня що е луда страст.
И отидох близо до пазара
давал ги под наем Заре,
ми е казвала мойта лисичка,
че имало там мръснички...
И платих си аз на Заре
тарифата голяма...
Някаква със вързани очи и маска,
дет събуждала най-силни страсти...
И влизам, каква изненада -
хубава, истинска, млада,
тяло като на сърница,
точно за мойта душица...
Дивна, топла, страстна,
нищо, че е със маска...
Какво, че очите не виждам, когато
тя ме кара да се чувствам златен,
и пак страстен, и пак щастлив,
и повече от всякога див...
Завъртяхме се ние в луда страст
и без да искам съборих и аз
маската. Боже, не, не е шегичка.
ТОВА БИЛА МОЙТА ЖЕНИЧКА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Яворов Всички права запазени
