Изневяра
Аз прегръщам нозете ти бели
и повдигам главата си с мъка,
за да срещна очите, поели
на омраза горчивата тръпка.
И простенвам: Пред теб съм виновен!
А сърцето ми скача без ритъм,
и сълзите ти капят, убиват –
с всяка следваща капка умирам.
Знам, сгреших… но душата те моли:
Не наказвай греха ми със бездна!
В самота и със болка да страдам
с мисълта, че загубих ЧОВЕКА.
Тихо, кротко ти падна до мене,
крехка, нежна и с топли очи…
И намери за изповед сили:
Първа аз бях!... И ти ми прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Янев Всички права запазени
