30.09.2005 г., 2:47 ч.

Изневяра 

  Поезия
1637 0 16
Аз прегръщам нозете ти бели
и повдигам главата си с мъка,
за да срещна очите, поели
на омраза горчивата тръпка.
И простенвам: Пред теб съм виновен!
А сърцето ми скача без ритъм,
и сълзите ти капят, убиват –
с всяка следваща капка умирам.
Знам, сгреших… но душата те моли:
Не наказвай греха ми със бездна!
В самота и със болка да страдам
с мисълта, че загубих ЧОВЕКА. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Янев Всички права запазени

Предложения
: ??:??