Изневяра
Бавно в мрачните ми мисли нахлуваш ти.
Знам, че не трябва да мисля за теб,
но те пожелах и ти се появи.
Затварям очи и протягам ръце към теб
и ти се отзоваваш на страстта.
Защо се появи?
За да размътиш съзнанието и объркаш живота ми?
Или защото аз те пожелах...
Исках те...
Имах нужда от теб...
Исках те...
За да се почувствам все още жива...
После събуждам се, теб те няма,
Реалността е пак същата.
Просто ти си бягсво към един по-красив свят.
Такъв, какъвто аз го сътворих,
такъв, към който винаги ще бягам
и заради когото ще плащам,
защото ти си радостта, но ти си и греха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Янева Всички права запазени
