Oct 13, 2012, 7:42 PM

Изневяра

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Бавно в мрачните ми мисли нахлуваш ти.

Знам, че не трябва да мисля за теб,

но те пожелах и ти се появи.

 

Затварям очи и протягам ръце към теб

и ти се отзоваваш на страстта.

Защо се появи?

За да размътиш съзнанието и объркаш живота ми?

Или защото аз те пожелах...

Исках те...

Имах нужда от теб...

Исках те...

За да се почувствам все още жива...

 

После събуждам се, теб те няма,

Реалността е пак същата.

Просто ти си бягсво към един по-красив свят.

Такъв, какъвто аз го сътворих,

такъв, към който винаги ще бягам 

и заради когото ще плащам,

защото ти си радостта, но ти си и греха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Янева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....