7.01.2015 г., 11:31

Изпепелен

871 0 0

тя ме поглежда 

изплашено 

лицето ù пада в шепите ми

влажно

конвулсивно мърдащия се гръден кош

ме плаши 

искам да реагирам

трудно

казвам ù

,,обичам."

реакцията не закъснява

усещам топлината на устните

върху 

дланите си

впива ги в прекъснатите преди

време

вени на китките ми

зъбите й на врата ми

дращят

а аз едва

дишам

,,обичам те на прага на лудостта"

изрича с меден глас

а очите

ме 

изпепелиха 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ержи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...