7.01.2015 г., 11:31

Изпепелен

878 0 0

тя ме поглежда 

изплашено 

лицето ù пада в шепите ми

влажно

конвулсивно мърдащия се гръден кош

ме плаши 

искам да реагирам

трудно

казвам ù

,,обичам."

реакцията не закъснява

усещам топлината на устните

върху 

дланите си

впива ги в прекъснатите преди

време

вени на китките ми

зъбите й на врата ми

дращят

а аз едва

дишам

,,обичам те на прага на лудостта"

изрича с меден глас

а очите

ме 

изпепелиха 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ержи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...