Изпепелена
Изпепелиха ме любовите големи,
с душата ми търгуваха на дребно,
разнищваха и драскаха сърцето ми
и впиваха в плътта ми жадно нокти,
и грабиха от мене без остатък
това, което и сама бих дала,
ако и в тъмното до мен останат несломени.
"Безкрайно те обичам" - да бе, вярно!
Затуй сега в безкрайното сама съм -
прекършена и бледа сянка,
докрай похарчена и никому ненужна.
"Ти слънцето за мен си" тъй ли, вярно?
Защо тогава аз, уви, не светя,
от студ премръзнала и в лед скована?
Днес стига ми дори и тиха обич,
такава, дето в тъмното не плаши -
и казва ми - не бой се, аз съм с тебе...
Днес стига ми дори и малка обич,
днес стига ми, но как ли да обичам вече?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малита Малита Всички права запазени
