28 февр. 2009 г., 20:36

Изпепелена 

  Поэзия » Любовная
907 0 4

Изпепелиха ме любовите големи,
с душата ми търгуваха на дребно,
разнищваха и драскаха сърцето ми
и впиваха в плътта ми жадно нокти,
и грабиха от мене без остатък
това, което и сама бих дала,
ако и в тъмното до  мен останат несломени.
"Безкрайно те обичам" - да бе, вярно!
Затуй сега в безкрайното сама съм -
прекършена и бледа сянка,
докрай похарчена и никому ненужна.
"Ти слънцето за мен си"  тъй ли, вярно?
Защо тогава аз, уви, не светя,
от студ премръзнала и в лед скована?
Днес стига ми дори и тиха обич,
такава, дето в тъмното не плаши -
и казва ми - не бой се, аз съм с тебе...
Днес стига ми дори и малка обич,
днес стига ми, но как ли да обичам вече?!

© Малита Малита Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Запаме-чата ми се в главата....много харесах....
  • има добри моменти
    пълно е и с клишета

    П.П. не чети мейла на Йосифова
    П.П.П. лека нощ Йо
  • Харесах! Продължавай така!
  • Надявам се да откриеш човек,на когото ще вярваш безрезервно и ще си сигурна,че той никога няма да те предаде! Поздрави за стиха
Предложения
: ??:??