BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
15.05.2011 г., 22:23 ч.

Изпепелени 

  Поезия » Друга
695 0 7

Стържат скалистия път
тежки челични вериги,
- в ръждива прегръдка
със живата, тръпнеща плът.

Късайки плътния мрак,
злокобно камшици пищят.
Поглед копнежен не смей
да извиваш към белия свят!

Над адските бездни ехти
студен триумфален кикот.
Фатално обричане. Нейде
угасва измъчен живот.

Поемат хилядите угнетени
в огнената паст. Месия.
Молещи стенания заспиват.
В мислите. Изпепелени.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силен и красив стих! Поздрави!
  • Понякога дори и мислите ни блъскат към ада, много си прав! А доколкото стиха- не е нужно да използвам думи, за да го опиша, защото твоите говорят сами за себе си! Само така!

  • Майстор си на образите. Пази си ги.Драматични- твое право. Тематика- твой избор....и няма Време за предпочитане пред друго
    време. Просто се сменят акцентите.А щом някои ценности не са
    издържали, значи не са били ценни, а евтиния.За поетите няма
    лесно време. Ти ме убеди./Тези думи не са само по повод на това стихотворение, а и на едно твое мнение, което ценя. Успехи.Дръж се!
    Wali/Виолета Томова/
  • хубав стих,Сашо
  • Накъде са тръгнали с тия вериги?! Болезнен стих. Поздрави, Саше.
  • !
  • !!! Поздравления!
Предложения
: ??:??