15 may 2011, 22:23

Изпепелени

  Poesía » Otra
886 0 7

Стържат скалистия път
тежки челични вериги,
- в ръждива прегръдка
със живата, тръпнеща плът.

Късайки плътния мрак,
злокобно камшици пищят.
Поглед копнежен не смей
да извиваш към белия свят!

Над адските бездни ехти
студен триумфален кикот.
Фатално обричане. Нейде
угасва измъчен живот.

Поемат хилядите угнетени
в огнената паст. Месия.
Молещи стенания заспиват.
В мислите. Изпепелени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силен и красив стих! Поздрави!
  • Понякога дори и мислите ни блъскат към ада, много си прав! А доколкото стиха- не е нужно да използвам думи, за да го опиша, защото твоите говорят сами за себе си! Само така!

  • Майстор си на образите. Пази си ги.Драматични- твое право. Тематика- твой избор....и няма Време за предпочитане пред друго
    време. Просто се сменят акцентите.А щом някои ценности не са
    издържали, значи не са били ценни, а евтиния.За поетите няма
    лесно време. Ти ме убеди./Тези думи не са само по повод на това стихотворение, а и на едно твое мнение, което ценя. Успехи.Дръж се!
    Wali/Виолета Томова/
  • хубав стих,Сашо
  • Накъде са тръгнали с тия вериги?! Болезнен стих. Поздрави, Саше.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...