14.01.2011 г., 15:01

Изпепеление

825 0 0

част 1: Към него

Усещаш ли? Сърцето ти потрепва,
когато споменът за нея
превземе мисълта ти трезва
и спираш ти за миг да се владееш.

Не скривай чувствата безмълвно,
затворени в душа изпепелена,
където иска да покълне
една любов, наглед несподелена.

Излей сърцето си пред нея
в поток от парещи слова
и може би ще спре да бъде само
за теб несбъдната мечта.

Тя, може би, ще те погледне
и в твоите очи ще прочете
писмо за любовта ти безрезервна,
гравирано на твоето сърце...

част 2: Монологът

Нима до края ще се бори,
нима до край ще издържи?
Ще може ли очите слепи да отвори
за любовта ми или вечен сън ще спи?

Завиждам! Да, завиждам силно...
завиждам, а и ме боли,
но не защото я обича,
а за това, че ще го нарани.

И пак до мен, на мойто рамо
ще рони той отчаяно сълзи.
А моето сърце, макар
и в скръб обляно,
ще има сили да го утеши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алексиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...