14.01.2011 г., 15:01

Изпепеление

822 0 0

част 1: Към него

Усещаш ли? Сърцето ти потрепва,
когато споменът за нея
превземе мисълта ти трезва
и спираш ти за миг да се владееш.

Не скривай чувствата безмълвно,
затворени в душа изпепелена,
където иска да покълне
една любов, наглед несподелена.

Излей сърцето си пред нея
в поток от парещи слова
и може би ще спре да бъде само
за теб несбъдната мечта.

Тя, може би, ще те погледне
и в твоите очи ще прочете
писмо за любовта ти безрезервна,
гравирано на твоето сърце...

част 2: Монологът

Нима до края ще се бори,
нима до край ще издържи?
Ще може ли очите слепи да отвори
за любовта ми или вечен сън ще спи?

Завиждам! Да, завиждам силно...
завиждам, а и ме боли,
но не защото я обича,
а за това, че ще го нарани.

И пак до мен, на мойто рамо
ще рони той отчаяно сълзи.
А моето сърце, макар
и в скръб обляно,
ще има сили да го утеши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алексиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...