Jan 14, 2011, 3:01 PM

Изпепеление

  Poetry » Love
821 0 0

част 1: Към него

Усещаш ли? Сърцето ти потрепва,
когато споменът за нея
превземе мисълта ти трезва
и спираш ти за миг да се владееш.

Не скривай чувствата безмълвно,
затворени в душа изпепелена,
където иска да покълне
една любов, наглед несподелена.

Излей сърцето си пред нея
в поток от парещи слова
и може би ще спре да бъде само
за теб несбъдната мечта.

Тя, може би, ще те погледне
и в твоите очи ще прочете
писмо за любовта ти безрезервна,
гравирано на твоето сърце...

част 2: Монологът

Нима до края ще се бори,
нима до край ще издържи?
Ще може ли очите слепи да отвори
за любовта ми или вечен сън ще спи?

Завиждам! Да, завиждам силно...
завиждам, а и ме боли,
но не защото я обича,
а за това, че ще го нарани.

И пак до мен, на мойто рамо
ще рони той отчаяно сълзи.
А моето сърце, макар
и в скръб обляно,
ще има сили да го утеши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алексиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...