Jan 14, 2011, 3:01 PM

Изпепеление 

  Poetry » Love
640 0 0

част 1: Към него

Усещаш ли? Сърцето ти потрепва,
когато споменът за нея
превземе мисълта ти трезва
и спираш ти за миг да се владееш.

Не скривай чувствата безмълвно,
затворени в душа изпепелена,
където иска да покълне
една любов, наглед несподелена.

Излей сърцето си пред нея
в поток от парещи слова
и може би ще спре да бъде само
за теб несбъдната мечта.

Тя, може би, ще те погледне
и в твоите очи ще прочете
писмо за любовта ти безрезервна,
гравирано на твоето сърце...

част 2: Монологът

Нима до края ще се бори,
нима до край ще издържи?
Ще може ли очите слепи да отвори
за любовта ми или вечен сън ще спи?

Завиждам! Да, завиждам силно...
завиждам, а и ме боли,
но не защото я обича,
а за това, че ще го нарани.

И пак до мен, на мойто рамо
ще рони той отчаяно сълзи.
А моето сърце, макар
и в скръб обляно,
ще има сили да го утеши.

© Алексиана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??