23.10.2017 г., 13:47  

Изпит като в църква

1.2K 6 29

След изпит срещат се студенти :

– Как, при професора, премина? 

– Знания съм имал – "два процента", 

да се явя, ми каза – догодина... 

 

А, при теб, как изпита протече? 

– Не питай, като в църква беше! 

– Как "като в църква" бе, човече? 

Напевно отговора ли, редеше?... 

 

– Въпрос, професора, щом зададе - 

започвах бързо да се кръстя, 

"По дяволите! " – мислех..."От къде, 

 таз' точно тема, ми изтръска?! "

 

На всеки отговор "О, спри сърце! " –

професорът неистово се кръсти –

с очи на горе, с двете си ръце, 

събрал във точка, трите пръста! 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вики!
  • Вили, добре ми дошла на гости! Благодаря ти!... И това ще стане, но трябва да се запасим с памперси!... Усмивки от мен!
  • Пепчето
    Сетих се и аз за моите изпите.
    На устните направо си гълтах граматиката.
    Сега се сетих как припаднах на един.
    Благодаря, че ни радваш. Искам някой път цял ден да ми разказваш вицове
  • Биби, благодаря за милите думи! Радвам се, че ме посети!
    Еси, благодаря ти!
    Роби, радвам се, да те видя на страничката си!
    Благодаря ви, че бяхте тук и се посмяхте! Желая ви добро настроение в тъжния есенен ден!
  • Хахаха, здравата ме разсмя, Пепи!..
    Благодаря ти за настроението!...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...