Нещо свято става в този час
звезди изгряват с ярък цвят.
Небето се разтваря, цялото пред нас
поредното творение, приближава този свят!

От далечен свят  пътува
 от друго измерение  трябва да изплува.
Ще премине  светлината в белия тунел
от който, този свят  го бе отвел.

И тук, на земята под небето
майката, с мъка ще роди детето .
Ще поеме първа глътка въздух земен
ще каже щом заплаче-връщам се в този свят болезнен!

Но колелото на живота го подхваща
и майчина си гръд смирено то захапва.
Загадка ли е,   творение ли е това-
 роди ли  тяло, пристига и душа?

А звездите в нощта, и феи му довеждат
три орисници, съдбата му да редят!
Как от детство, в старостта ще мине-
през колко радости и мъки ще премине?

Щастие ли ще съпроводи му живота
или болка да е спътник му  до гроба?
И бележи се животът земен
 на  дланта му  слага собствения щемпел!

Чудно нещо е творението на нов живот
пречистен дух да връща, в този свят суров!
Да го поквари, да го унижи, да го принизи
и духът след време да се омърси!

Ценностите свой,  в спомени да гледа
като слепец който мери се  в  далекогледа.
Вяра в грънци с дупки да разлива
 любов в злоба да я слива!

Но защо е нужно всичкото това-
какъв е смисъла  на таз земя?

 Красивите,  нежните цветя
да  раснат като  тръни по  света?

 Отговор, не може никой да  даде
 там се знае само...там над нашето небе!
Може с раждането ни на този свят
 изпит ще полага, всеки един от нас.

В това безкрайно- нашето  училище
 един живот  се пази в някакво чистилище!
Там, сред книги стари, прашни и дебели-
резултати,  ангели са ги отчели!

И когато те са, слаби, жалки, грозни
творение го води- срока да повтори!

А пред, строгият  поглед от небето-
ражда се  духа наново тук- то,  ДЕТЕТО...

Пан. 30 04 2024