21.09.2022 г., 20:42 ч.

Изплакано 

  Поезия
413 2 2

Тъгата ми достигна безтегловност,

въже увива мислите и ме души.

Да продължа ще имам ли готовност,

видяла как бездушието този свят руши?

 

Днес за какво и за кого да пиша?

Кое зло по-напред  да изведа?

Под мъката душата трудно диша,

отровата невидима е в чашата вода.

 

За тези малките и крехките се моля,

невинните пази от скрития капан.

Открий каква е отредената ми роля,

видяла произвелия зараза подъл план.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??