Изплакано
Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша?
Кое зло по-напред да изведа?
Под мъката душата трудно диша,
отровата невидима е в чашата вода.
За тези малките и крехките се моля,
невинните пази от скрития капан.
Открий каква е отредената ми роля,
видяла произвелия зараза подъл план.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
