ИЗПОВЕД
Пари на хората раздавах –
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...
Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.
И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив.
Защото грешници сме ние,
вървим под Божи небосвод.
Души залутани, самотни,
които търсят верен брод...
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...
Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.
И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив.
Защото грешници сме ние,
вървим под Божи небосвод.
Души залутани, самотни,
които търсят верен брод...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Ефтимова Всички права запазени
