dori_ef (Дора Ефтимова)
49 44
27.06.2007 г., 13:09 ч.

ИЗПОВЕД 

  Поезия
1114 0 5
Пари на хората раздавах –
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...

Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.

И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив.

Защото грешници сме ние,
вървим под Божи небосвод.
Души залутани, самотни,
които търсят верен брод...

© Дора Ефтимова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??