dori_ef (Дора Ефтимова)
49 44
Jun 27, 2007, 1:09 PM

ИЗПОВЕД 

  Poetry
1111 0 5
Пари на хората раздавах –
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...

Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.

И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив.

Защото грешници сме ние,
вървим под Божи небосвод.
Души залутани, самотни,
които търсят верен брод...

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??