ИЗПОВЕД
Пари на хората раздавах –
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...
Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.
И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив.
Защото грешници сме ние,
вървим под Божи небосвод.
Души залутани, самотни,
които търсят верен брод...
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...
Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.
И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив.
Защото грешници сме ние,
вървим под Божи небосвод.
Души залутани, самотни,
които търсят верен брод...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Ефтимова Все права защищены
