KLAAS (Валери Янев)
33 128
3.04.2008 г., 14:55 ч.

Изповед 

  Поезия » Философска
835 0 14
 

Животът е една игра на липси,

сподавена под нечий антураж.

А ти си клетка, движена от мисли,

след всяка болка казваш си - кураж...

 

Бориш се безкръвно всеки ден

за свойта малка педя свобода.

Понякога попадаш в тежък плен,

но ставаш и политаш към света.

 

Търсиш прехода през огън и вода,

път насечен, с дупки - лепкав студ.

Куршум пронизва твоята снага,

балистична експертиза - труп...

 

Така съдбата следва своя ход,

дори смъртта е символ на логичното.

Няма честно - всичко е любов,

обратното е просто реторичното.

 

Във ковчега те събират за последно,

преди да я посрещнеш - реалността.

Една черта, написана небрежно

със тънкия писец на вечността...

© Валери Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??