Изповед
Животът е една игра на липси,
сподавена под нечий антураж.
А ти си клетка, движена от мисли,
след всяка болка казваш си - кураж...
Бориш се безкръвно всеки ден
за свойта малка педя свобода.
Понякога попадаш в тежък плен,
но ставаш и политаш към света.
Търсиш прехода през огън и вода,
път насечен, с дупки - лепкав студ.
Куршум пронизва твоята снага,
балистична експертиза - труп...
Така съдбата следва своя ход,
дори смъртта е символ на логичното.
Няма честно - всичко е любов,
обратното е просто реторичното.
Във ковчега те събират за последно,
преди да я посрещнеш - реалността.
Една черта, написана небрежно
със тънкия писец на вечността...
© Валери Янев All rights reserved.
