Stalev_ (Георгиос)
31 41
25.10.2011 г., 19:12 ч.

Изповед 

  Поезия » Пародии
780 0 6

Обичам те, мила,

/ така бе казал Петьофи /

отдавна без тебе не мога…

За мен ти си слънце,

кристал, ручей планински,

душата ми сгряваш

и зиме, и лете –

сърцето ми караш

лудо да бие по тебе,

премрежвам очи, щом

пред мене застанеш…

Когато съм с теб, когато

с наслада любовна аз

се опивам и твоят огън

в мен преминава, тогава

разбирам – животът без

тебе не си заслужава!

Обичам те, мила,

не бих те сменил аз

със друга и верен ще

бъда до гроб. Дори да

умирам, аз пак ще те

искам, пак ще те искам!

Макар че и други теб

те обичат, аз не ревнувам

и емпатично споделям те

с всички, защото даряваш

наслада, надежда, че инак

животът е труден, / „живот

ли бе да го опишеш…”/

а ти ни правиш щастливи,

макар и за кратко – мъка

човек да забрави: врагове,

нови и стари, обиди, лъжи,

люти закани, труд черен,

мизерен – с лопати, мотики…

Благодаря ти, моя любов,

моя  кристална Мастика!

Обичам те, мила!

© Георгиос Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тези, които обичат мастика, могат да кажат дали има и тя душа...Благодаря за прочита и за отзива!
  • ох, отдъхнах си! направо помислих, че е за одушевен предмет...
  • Наздраве,Ваня!
  • "..а ти ни правиш щастливи,
    макар и за кратко..."
    Наздраве!
  • Наздраве!
  • подходих скептично както винаги, когато чета аналогичен текст

    финалът ме спечели, както и ми даде насока за някои решения тази вечер... Любовта е велико нещо!
Предложения
: ??:??